//

„Котката на Шрьодингер“: премиерата

Posted by on ноември 12, 2009 at 10:14 am.

Котката на Шрьодингер - корица

      На 05.11.2009 г., в Галерия“Кръг+“ (София, ул. „Будапеща“ № 5), от 18:00 часа, като част от срещите с литературата, включени в програмата на „Фестивални дни „Глоси“ – октомври-ноември’2009″, дойде време за премиерата на първата от книгите, издадени след конкурса на Издателство „Арс“ за издаване на дебютна книга: лауреатът в раздел „Проза“ – „Котката на Шрьодингер“ от Александър Лютов.
      Какво е „котката на Шрьодингер“? Книгата или мисловния експеримент? По-добре е да прочетете книгата. Не е сигурно, че ще разберете експеримента (а и никой не очаква това от вас, докато четете една прозаична книга), но със сигурност можете да се насладите на езика, приумиците и причудите му, задъхания слог и… всъщност, вероятно е по-добре да не отваряте кутията. Но книгата трябва да бъде отворена.

      Предлагаме ви аудиозапис от премиерата (в който Валентин Дишев чете фрагменти от книгата, а Александър Лютов демонстрира великолепното си чувство за хумор…):

     Предлагаме ви и фрагмент (нетипичен, но вкусен) от „Котката на Шрьодингер“:

18.

                                    Ще вея пъпната си връв, като знаме на новия ред.

      Нека измайсторим свят.
      С две ръце, да мачкаме калта и хаоса, да гледаме кашата отвън. Първо ще майсторим човеци. Ще набавим дебели въжета, такелаж от отдавна потънали кораби. Да има приемственост. Да възпроизведем реда. За нерви, жили и вени же ги ползваме. Голи ще ги направим. Мъж и жена ще ги направим. Ще ги пуснем да се плодят.
      Ще създадем клубове за танци. Че къде иначе ще се срещнат, преди да се чифтосат. Да станат много. Колкото повече, по-добре. Всички ще потребяват. Много ще потребяват. Ще им създадем потреби от каквото намерим. Важно е да са много и различни. Ще ги научим от какво имат нужда. Ще дадем на съседите им повече, за да могат и те да поискат.
      Ще им направим една гора. Ще я кръстим “Гора”. Нека правят каквото искат там. Ще бъдат свободни. Ще ги пазим. Ще създадем специална машина за пазене. Ще я смазваме редовно. Те ще разберат, че се грижим за тях. Ще им бъде драго да са гледани. Ще ни благодарят по четири пъти на ден.
      Ще им напишем книги, много и различни, за да не знаят коя е истинската. Няма нужда да ги гоним от тази Гора. Нито едно дърво не е ашладисано с познанието.

Leave a Reply

Bubblecast plugin is not configured properly. Please, contact administrator.
Add video comment