На видеозаписа Мария Калинова чете стихотворенията си „Майсторът“ и „Едипов комплекс“ (от „Подножието на вечерята“ – „Алтера“, 2008 г.) :
Няма видео? Изтеглете и инсталирайте DivX Web Player за Windows или Mac
(архив на ArsMedia от литературно четене – 26.10.2009 г., София – част от проекта Word Express, подпомогнат в България от Британски съвет, „Литературен вестник“ и „Сиела“)
Майсторът
В кабинета на майстора не смея да седна,
да съм равна с него – забрави, момиче, за всичките игли,
белезници, бръсначи и ето ти прибори за хранене,
яж и пий със чисто сърце, не търси наказания,
някъде продават сапун за пране,
някъде на хората им минава,
само ботушите пропускат внимателно,
куфар по куфар, вагон по вагон,
хапка по хапка преглъщай наобратно,
преди хиляда ли, там някъде, все още думата ми
не се пресича на две
и аз съм желязна, и аз съм майсторът,
и аз съм момичето, момичето на майстора,
между добре дошла и сбогом мълчим
все по-бавно.
Едипов комплекс
На А. Илков
Дойдете, люде, войната в градината
се води от есен на есен, нещо дъвче зелените
разперени ръце на дърветата и синовете съхнат;
няма никакви неща за правене, когато
ти е взето здравето, върху ума са навети
изсъхнали падежи, толкова години ходихме
по разни учители – все именителен, родителен
и превод от славянски, накрая… разрязваш книгата,
а вътре няма никакво спасение или както казват по нас:
стигнал си дъното на книгата, дупката във времето,
когато бащите се разболяват, стават деца и така
до последния Славейков – трудно се говори
чрез нещо, което отслабва, талантите в болестта
са изтощени, заровени в леглото, дойдете, люде,
в затворената стая, където поезията тази нощ е сама,
заразна, с уши накичени със скъпоценни камъни,
и вече дори да казвам на детето си: чети, то гледа
през прозореца, все едно отвръща, че не ще
и не ще, дойдете, люде, това дете дори
собствения си баща не ще да прочете…
Един отговор на “Мария Калинова в Word Express”