Васил Балев: стаята се задушава от трева…


Васил Балев чете свое безименно стихотворение:


(запис на ArsMedia от Дванадесетия „Трубадурски двубой“ на клуб „Бялата ръкавица“)



* * *

стаята се задушава от трева, върху стъклото
студената трева – застинал свръхмомент на
декемврийски огън, сякаш в стаята гори камина
и се отразява по нощта навън, но няма никакво
горене тук, вали, отдавна двамата сме си отишли,
стаята сега е мъртъв сбор от правоъгълници,
преспички от прах в ъглите;
би било напразно да си спомням за онези вечери,
когато всичко се побираше там – в стаята, и –
стаята се вместваше обратно в нас, когато от
завесите валеше снегът на черното ни радио,
но нямаше навън друг свят; ти влизаше студена
от работене в градината, в мен чаят се изправяше
и лъсваха лъжичките, маслото: аз благодаря,
благодаря, скриптеше подът, креватът от съчувствие
скърбеше, когато нямаше навън друг свят,
а зазвучахме, побрани силно в кръглите си сенки;
би било напразно пак да хленча, теб да изброявам,
като заспивам вече твоя сън, заспивам,
не си по-истинска от спомена за теб,
и – както за случаен минувач отвън –
стаята затъва под земята, щом угаснат вътре
светлините ни…


Васил Балев

      Васил Балев е роден в Карлово през 1985 г. Печели първата награда за поезия на фондация “Св. Климент Охридски” (2007 г.). През 2008 г. беше отличен от Министерство на културата като млад поет. Две поредни години – 2008 и 2009 г. печели второ място на националния конкурс “Биньо Иванов”. Отличен е на националния конкурс “Южна пролет”, с което получи възможността за безплатно издаване на първата си книга. В момента Балев е редактор на страница във вестник “Труд”, в която се публикуват стихове и разкази на млади автори.
      Васил Балев в „Кръстопът“.
      Васил Балев в DICTUM.



3 отговори на "Васил Балев: стаята се задушава от трева…"

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Bubblecast plugin is not configured properly. Please, contact administrator.
Add video comment