Димитър Кенаров чете стихотворението си „Бяла мечка“:
(запис на ArsMedia от XIII-и „Трубадурски двубой“ в клуб „Бялата ръкавица“)
Бяла мечка
Виждала си бяла мечка. Знаеш добре
как изглежда. Рунтава и страшна. Мечка.
Бяла, бяла мечка. Цял живот. Мечка.
Бяла мечка по чаршафите, по покривката. Бели
чинии в мивката. Мляко. Мечка за закуска,
мечка за вечеря. Бяло сирене от магазина,
белина. Тоалетна хартия, мека като мечка.
Прането, вкочанено на балкона, като мечка.
Бяла техника, която ръмжи. Бели като нокти
пелени. Паста “Мечо” за по-бели зъбки.
Бяло сладко. Сладко като мечка. Целувки.
Помниш ли онази приказка за лошия дъх
на мечката? Бяла дума не се забравя.
Бели рози, снежнобяла рокля. Снежната
кралица. Виж колко е бяло кралството ти.
Бяла мечка. Само устата ти още кърви.
Димитър Кенаров в DICTUM.
Димитър Кенаров в „Кръстопът“.
Един отговор на “Димитър Кенаров: Бяла мечка”