Емил Христов чете стихотворението си „Акустика“:
(запис от телефонно интервю за ArsMedia)
Акустика
Татко, остави ме на мира,
качи се на тавана,
трябва да бъда сам.
Там в чуждата стая
върху водното легло,
върху сатенения чаршаф.
Челюстта му проскърцва
гърдите ми свистят,
забрави за мене.
Излез навън, татко,
набери цветя
или наточи брадвата.
Емил Христов в „Кръстопът“.
Емил Христов в DICTUM.
Един отговор на “Емил Христов: Акустика”