Ивайло Дагнев чете стихотворението си „In rerum natura“:
(архив на ArsMedia)
In rerum natura
Камъкът не се осъзнава
като такъв, ако общува единствено
с някой друг като него
За тревата стъпките ни едва ли са
проява на възвишеност, а по-скоро
посегателство над самотата и
Дърветата ръкопляскат само на вятъра,
защото израстването му ги прави
по-търпими един към друг
За поета остава да нахрани небето,
иначе Раят за тези на земята
няма да осъзнае, че се е родил Ад