Нели Добринова чете стихотворението си „Усмихни се“:

(архив на ArsMedia от интервю по телефона – 30.06.2007 г.)

Усмихни се

Защо плачеш?
Та това е само филм –
“Голямата илюзия” за малките неща.
Защо плачеш?
Та това са само думи –
поезия за четири ръце,
които преброиха заедно бадемите*.
Защо плачеш?
За онзи, там на ъгъла,
делящ остатъците от вечеря
с родилата в краката му
бездомна кучка.
Защо плачеш?
За момичето с цигулката,
превърнала пространството
около себе си във Covent Garden.
Разплаках ли ви?
Та това е само песен,
наречена за краткост “Усмихни се”.

______________

* – П. Целан, Преброй със мен бадемите

Нели Добринова в „Кръстопът“
Нели Добринова в DICTUM