//
By Дежурен редактор | февруари 22, 2010 - 1:33 pm - Posted in Аудиофакти, Поречия

      Васил Георгиев чете текста си за улица „Софроний Врачански“ от новата му книга „Уличник. Истории на софийските улици“:

(от интервю по телефона за „Страници“-19)

Улица „Софроний Врачански”

      Поп Стойко Владиславов (а.к.а. епископ Софроний Врачански) е роден 1739 година в Котел. Той е първият български епископ по турско и първият модерен възрожденски писател. Преписва Паисиевата „История”, но остава в историята с адски доброто „Житие и страдание грешнаго Софрония”. В него разказва поучителни истории за себе си от типа на това как като млад и красив юноша, бил отвлечен от цариградски манафи, които имали явното намерение да го посветят в тайните на мъжеложството. Софроний бил на по-различно мнение от тях, още повече, както става ясно от житието, имал доста кофти хемороиди, които го амбицирали да избяга, което и направил с помощта на едни евреи. Стойко бил доста светнат в политическите хватки и по Божия промисъл станал владика на Враца, където освен гръцки свещеници имало една камара други разбойници. Тогава българската църква не била автокефална и не можела сама да си прави кефа, а трябвало да уйдисва на султана и на патриката в Цариград, които от своя страна били по-зли и от манафите, за които стана дума по-горе. Затова Софроний подал оставка и станал писател – нещо което и аз отдавна мисля да направя, но не преди да стана поне папа.
      Улица „Софроний Врачански” започва от Площад „Възраждане” и свършва до Централна гара, като продължава към 1,5 км., всеки метър от които в посока гарата става все по- кофти – същи път към Ада, но без настилка от добри намерения. Добре де, първите 20 метра до „Тодор Александров” се ядват, но после започва политическата част с графити от рода на „Мразя родината, обичам държавата” „Ракия R” и „Accept”. По надолу са бинго „Анел”, хотелът за кучета „Неси” и обущарят „Тошко”, както и клубът-ресторант „Нарко-оп”. След това съвсем логично започва квартал Банишора, в чиито край всичко включително и улицата, слава на Бога свършва – точно при Агенцията за хора с увреждания, каквито със сигурност ще получите ако тръгнете пеш от Син сити по настилката от лунен пейзаж.

      Можете да чуете и цялото интервю в“Страници“-19:




Васил ГеоргиевВасил Георгиев в „Кръстопът“
Васил Георгиев в DICTUM

This entry was posted on понеделник, февруари 22nd, 2010 at 13:33 and is filed under Аудиофакти, Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

1 коментар

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.