Филип Кабакян чете своето стихотворение „Човекът от часовниковата кула“ (отличено с трета награда на тазгодишния (четвърти) Национален конкурс за поезия „Биньо Иванов“):
(запис за ArsMedia)
Човекът от часовниковата кула
Той може да е на годините на площада
или на гълъбите, които ръсят
пухените перца на изтърваните мигове.
Но човекът не знае, че те са метафорите
на преминаващия живот.
Около него се тълпят минутите,
овце са, на които паша им трябва
в божиите зелени поляни. И ги подкарва
всеки ден надолу към реката,
за да ги напои с времето от мълчание.
И отново под стълбата пъплич,
всеки ден оставаме в краката му,
за да разказва за навиците на мравките,
и как светът намалява от недостатъчност.
А се смалява перспективата на годините.
Може после да се напие в кръчмата.
Кога ли ще вкара беса във овцете си
и колко е калното мляко в ръцете му?
Защото колко пъти ще ни го казва вече –
много сочни били онези, божиите поляни.
Ще е превъзходна пашата там.
Само трябва да погледнем отгоре.
