В „Представи“ Виргиния Захариева чете стихотворението на Ясен Василев „Паметта на водата“:
Паметта на водата
назад не се обръщай защото който се обръща
изпод сринатите градове обрасли в сол и тиня
времето не съществува и само споменът се трупа
сирените мълчат не предат и не предричат нищо вече
кое е преди и кое предстои е невъзможно да се различи
неродените вълни се давят в камък и това море не се отваря
водата тук не отмива а в утробата си наноси носи и чак на брега
ти става ясно че това море не е море а смърт и сол: ходене по водите
на миналото
В DICTUMможете да чуете целия разговор, фрагмент от който е този запис.