Петя Хайнрих чете стихотворението си „Препратки към бъдещи пролети в синьо“:
(запис за DICTUM)
Препратки към бъдещи пролети в синьо
А ти
помниш ли онази мелодия
синя беше и се увиваше
пролетен вятър в клоните на прелитащите дървета
бях свалила прозореца
и отвън ме блъсна експлозията
на цъфнала рапица
а ти се беше подстригал
беше свалил три ката коси
три пъти не познах профила ти зад волана
но в извивката на ухото
старото гущерче с рубиненото езиче
изсъска познато – най-надеждният документ
удостоверяващ твоята самоличност
зима е, знам
на простора замръзва мокър чаршафа
по-тежък от думи
оловно излети
по-лек от реката
която по кожата си търкаля
клони
пластмасови части от кукли
бутилки
блатна салата
някаква загубена драма
за която хич никак ме няма
понеже аз помня
онази
синя беше и се увиваше
в клоните на прелитащите дървета.
Петя Хайнрих е родена в София през 1973 г. Завършва журналистика, работи в български медии… В последните години живее в Дюселдорф, Германия. „01“ е нейната първа поетична книга, издадена в края на 2008 г. от Издателство „Арс“. Автор е на проектите „мисли+думи 02“ и „Арт-ехо“ (в съавторство с Татяна Тасева). Превежда поезия от и на немски език. Част е от екипа на „Кръстопът“, сътрудничи на проектите на „Public-Republic“.