Аксиния Михайлова чете стихотворението „Шал, дълъг 17 години“ от своята нова книга „Разкопчаване на тялото“ („Жанет 45″, 2011 г.):
(запис за ArsMedia)
Шал, дълъг 17 години
Отдавна зимуваме
в различен юг
и сънищата ни са различни,
но не ги помним сутрин,
затова още летим заедно.
Невъзможно е да ти разкажа:
червен копринен шал
е мартенският ден в този град,
връзвам края на утрото
за устието на реката,
а вятърът го издува,
развежда го из кварталните
улички и по балконите
никнат саксии
с алено мушкато.
Нося кал и сламка в човката
за ново гнездо
и летя високо над калдаръмите,
и летя ниско над покривите
и го няма мястото –
в края на главната улица
е остатъкът от деня,
завит около врата ти
като незарастваща рана.
Аксиния Михайлова в „Кръстопът“.
Аксиния Михайлова в DICTUM.
This entry was posted on неделя, юли 3rd, 2011 at 20:37 and is filed under Аудиофакти, Глас(ни), Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.
[…] Михайлова в “Кръстопът”. Аксиния Михайлова в DICTUM. Връзки към други публикации (генерирани […]
[…] Аксиния Михайлова в “Кръстопът”. Аксиния Михайлова в DICTUM. Връзки към други публикации (генерирани […]
[…] Шал, дълъг 17 години Михалева, Даниела: […]
[…] Шал, дълъг 17 години Михалева, Даниела: […]