Захари Захариев: Anima – сюита за волята на Пазара

Захари Захариев чете своята „Anima – сюита за волята на Пазара“:




Anima – сюита за волята на Пазара
                                                        по Бах

Крачим на пазара
хванати под ръка
хванали двоичността
крачим с бавно
аристократично
усещане за свят

Крачим на пазара
бавно крачим
сред домати
ябълки
гъби в буркани
сред черните
издути форми на човечеството
крещящи мантри на евентуалната сполука крачим
отмерено разкрачваме
сергиите
за сушени ароматни треви
кестени
ругатни
отрови за гризачи
черни

Крачим
а думите са
за онзи монах
на изкуството на меча
Миамото
разрязва със светкавичен удар
мандарини
в изпръхналият от въздишки по снега
сив
син
въздух
Мусаши реже
мандарини
и като стар билкар на изяществото
поръсва
прозаичното
бюргерско
синьо платно на деня
с малки
ароматни
оранжеви парчета
маслени бои

Разбудено вървим
сред крачещите други
мирише
на Арабика
стари турски
зърна
женски
аромати на свежест
кафе-държави
Коста Рика
Кения
Уганда
Африка
Африка
на пазара

Където в църквата мирише
все още мирише
на праз
и на люто
свещи от хрян
свещи от джинджифил
опушват
наивните бради на светците
аурите светят
като блясъка
на меча раздиращ
оранжевите топки цитрус
А старецът
с коса-брада
сива
е сърцето на храма
в ръцето му скиптър
с кръст
и бръшлян
и шишарка отгоре на върха на вярата
светецът
говори за Добрата Вяра
на богомолката
свещено
на ухо
и говори
за всички неръкотворни
храни
на пазара
където крачим
а храмът
е само предверие
Преди вярата е храмът
и ние вървим крайъгълно
край
край
край
камъните обримчващи
границата на светата
светлина

И има печени цигулки
с вкус на Бах
вкусни цигулки
като прелюдия на Бах
Бах като прелюдия
на тумбести цигулки
плодове от дървото на познанието

Георг Хених
ги наричаме
защото слънцето
дълго е извивало стеблата
окото в средата на ствола
е горяло във виждането
на музиката

На пазара крачим
двама
под ръка
държащи малкото сърце
на сбраността

На пазара
където Жените са на почит
Свято усещане
за аристократичност
на крачките

Предлагаме ви и размисли на Захари Загариев за поезията:







  Захари Захариев в „Кръстопът“.
  Захари Захариев в DICTUM.

(запис за ArsMedia)