Йорданка Белева чете стихотворението си „Иво“:
Иво
само в тихия ти глас отлагам смъртта
и не знам кое ме напуска повече когато говориш
тихо порязваш въздуха тихо да дишам пораженията
и още по-шумно да мисля за теб
за ръцете ти като разделител от календарите
без който оставам завинаги в днешния ден
и имам цялото време да си направя най-тихото радио:
да пускам и спирам да пускам и спирам гласа ти
Йорданка Белева в „Кръстопът“.
Йорданка Белева в DICTUM.
Предлагаме ви да посетите и блога на Йорданка Белева.
4 отговори на "Йорданка Белева: Иво"