Първата част от интервюто (на Теодора Тотева) с Йон Калман Стефансон, който гостува в България за представянето на превода на романа си „Тъгата на ангелите” („Жанет 45“, преводът от исландски е на Стефан Паунов) – можете да чуете този фрагмент в DICTUM – завършваше с думите му „Добрата литература трябва да е като влюбването”.
По-нататък в интервюто (тези фрагменти можете да чуете и прочетете в „Кръстопът”) Йон Калман Стефансон каза:
„За мен е невъзможно да пиша за живота без да пиша за смъртта. Има само две неща, които са сигурни – че сме родени, и че ако сме родени, ще умрем. И сме единственият вид на този свят, който ясно осъзнава във всяка секунда на своето съществувание, че сме смъртни, че ще умрем, и че всички около нас рано или късно ще умрат. Това е голямо бреме – да гледаш децата си, например, и да си даваш сметка, че един ден и те ще умрат. Така че аз се опитвам да намеря някакъв смисъл във всичко това, за всички нас – да открия какво е смъртта и какво означава тя […]”.
И: „[…] Винаги ми се иска да смятам, че волята ми да пиша по някакъв мистичен начин изтрива разликата между живота и смъртта […]”.
А след това: „[…] По-скоро това е една надежда да променя света. Защото когато изпратиш книгите си на читателя, ти никога не знаеш дали ще успеят да постигнат някаква промяна. Мисля че винаги се опитвам да накарам хората да мислят по различен начин за света, за живота си. Защото сме толкова обсебени от идеи, които не са наши, а сме попивали още от детството си. Един пример – повечето от нас приемат, без да се замислят, че Бог е мъж. Което е абсурдно. Никой не е виждал Бога. Но ако той съществува, би следвало да е толкова обемен и непостижим, да е нещо много по-голямо от мъж, жена или животно. Когато създаваш образ на Бог като мъж, правиш и всичко възможно да запазиш хегемонията на мъжа в съвременното общество, да го оставиш на пиедестала, на който е поставен – ако Бог е мъж, очевидно мъжете са по-важни от жените. Така че за следващите 100 години трябва да свикнем да мислим за Бог като за жена, за да постигнем някакъв баланс. Това е едно от нещата, които искам да постигна с писането си – да мислим Бог като жена […]”.
Предлагаме ви най-напред аудиоекстракт от продължението на интервюто:
А ето и транскрипцията на този екстракт от аудиозаписа:
Теодора Тотева: Всеки писател вярва, че думите са оръжие… Вие имате много силно оръжие, което е силно по много нежен начин. Как се грижите за него, за думите?
Йон Калман Стефансон: Като правя всичко, на което съм способен. Това е единствения начин, по който мога да отговоря. И като се опитвам да науча нещо ново – винаги съм отворен за нови неща. Без значение на каква възраст е човек, той трябва да учи нови неща. В този смисъл – да бъде смирен.
Има и още нещо, което обаче не бива да забравяме – ако книгата звучи добре на български, значи преводача е добър. Нека не забравяме да благодарим на преводача. На всички световни преводачи – за това което правят, защото това не е лесна задача. Те рядко попадат под светлините, винаги са в сенките. Всеки път, когато видите преводач, купете му бира, кафе, нещичко.
Теодора Тотева: Може би да мислим, че Бог по някакъв начин е преводач…
Йон Калман Стефансон: Мисля че ако Бог съществува (като жена), Бог непрекъснато чете литература. Защото, ако вярваме на Библията, Бог използва думи, за да сътвори Вселената – „Нека бъде Светлина” и изведнъж светлината идва. Ако Бог беше мълчалив, все още щяхме да живеем в мрака. Бог – без значение как изглежда Тя – е бог на думите, на литературата. Бог е поет.