Валентин Дишев чете фрагменти от „Янус“

  Новата книга на Валентин Дишев – „Янус“ (Scribens, 2020) – вече се среща с читателите си.
 Един неин „колективен портрет“, съставен от реплики на отзиви на проф. Амелия Личева, Анна Лазарова, Биляна Тодорова, Виктор Самуилов, проф. Георги Каприев и Ина Иванова (имената са подредени по азбучен ред, а не по реда на подреждане на фрагментите) би изглеждал така, превърнат в „писмо“:
  „Това е най-добрата ти книга. Душата ми те поздравява и ти благодари за насладата. Успяваш тъкмо в това: „да се впечатиш, без да си белег… Философска, но и поразяваща с бистротата и лапидарността си на места, книга за историите, за думите, за нас в тях и за нас отвъд тях. С много смисъл и много мълчание след него!.. Хващам и познати ми мотиви, но в така структурирания текст те показват по-тежки дълбочини. Задълбочена, някак всеопрощаваща, тишината в „Янус“ е подобна на гмуркане, с особена плътност.
  Мисля, че е страхотно смела книга. И невероятно чиста. И искрена. И сигурно е страшно да си успял да изкараш нещо подобно от себе си…“
  Предлагаме Ви да чуете фрагмент от книгата, прочетен от автора:
Още информация „Валентин Дишев чете фрагменти от „Янус““

С Манол Пейков за „Остайница“, „Всичките наши тела“ и „Морска книга“

   Предлагаме ви първите три фрагмента от разговор (на Валентин Дишев, от 01.06.2018 г.) с Манол Пейков за някои от новите книги на ”Жанет 45”.
Още информация „С Манол Пейков за „Остайница“, „Всичките наши тела“ и „Морска книга““

За „Всичките наши тела“ на Георги Господинов

   Предлагаме ви думи (на Валентин Дишев от 25.05.2018 г.) за новата книга на Георги Господинов – „Всичките наши тела” (ИК „Жанет 45“, май 2018 г., 148 стр., худ. Люба Халева):
Още информация „За „Всичките наши тела“ на Георги Господинов“

Антоний Димов и „Дивергенции“ в „Хралупата“

   Предлагаме ви фрагменти от документалния аудиозапис от гостуването на Антоний Димов в „Хралупата“ (бутик за думи, образи и смисъл), където той представи своята пета книга – „Дивергенции“ („Пергамент“, 2018 г.):
Още информация „Антоний Димов и „Дивергенции“ в „Хралупата““

Георги Рупчев: Ателие

Можете да чуете как Георги Рупчев чете стихотворението си „Ателие“:
Още информация „Георги Рупчев: Ателие“

С Амелия Личева за „Зверски кротка”

  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев, от 18.08.2017 г.) с Амелия Личева: за нейната книга с поезия „Зверски кротка” („Лексикон“, юли 2017 г.):
Още информация „С Амелия Личева за „Зверски кротка”“

Дейв Егърс: Антиутопиите са ефективни и плащещи само когато са дълбоко заложени във фактите

  Предлагаме ви разговор (на Георги Гаврилов, от 05.07.2017 г.) с Дейв Егърс (симултанния превод е на Манол Пейков):
Още информация „Дейв Егърс: Антиутопиите са ефективни и плащещи само когато са дълбоко заложени във фактите“

С Анна Лазарова за „Зоната” и за нейната работа с деца в Юнити Академия

  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев, от 23.06.2017 г.) с Анна Лазарова: за „Зоната” (том 1 на една концептуална антология за съвременна българска поезия), за „Школа за литература и хуманитарстика „Глоси” и за работата на Анна Лазарова с деца в курсовете по творческо писане на Юнити Академия, за предстоящите летни лагери на Академията:
Още информация „С Анна Лазарова за „Зоната” и за нейната работа с деца в Юнити Академия“

Връчване на наградите „Христо Г. Данов“ за 2017 година в първите три категории – „Българска художествена литература“, „Превод“ и „Хуманитаристика“:

  Предлагаме ви документален запис от връчването на наградите „Христо Г. Данов“ за 2017 година в първите три категории – „Българска художествена литература“, „Превод“ и „Хуманитаристика“ (записът започва с думи на члена на журито Румен Леонидов):
Още информация „Връчване на наградите „Христо Г. Данов“ за 2017 година в първите три категории – „Българска художествена литература“, „Превод“ и „Хуманитаристика“:“

Екатерина Йосифова: Поезията не трябва да се търси от името на някого, а да се усеща

  Предлагаме ви документален запис от думите на Екатерина Йосифова при нейното удостояване с наградата „Орфеев венец“ за 2017 година:
Още информация „Екатерина Йосифова: Поезията не трябва да се търси от името на някого, а да се усеща“

Йон Калман Стефансон: Бог е поет

Корицата на романа   Първата част от интервюто (на Теодора Тотева) с Йон Калман Стефансон, който гостува в България за представянето на превода на романа си „Тъгата на ангелите” („Жанет 45“, преводът от исландски е на Стефан Паунов) – можете да чуете този фрагмент в DICTUM – завършваше с думите му „Добрата литература трябва да е като влюбването”.
   По-нататък в интервюто (тези фрагменти можете да чуете и прочетете в „Кръстопът”) Йон Калман Стефансон каза:
   „За мен е невъзможно да пиша за живота без да пиша за смъртта. Има само две неща, които са сигурни – че сме родени, и че ако сме родени, ще умрем. И сме единственият вид на този свят, който ясно осъзнава във всяка секунда на своето съществувание, че сме смъртни, че ще умрем, и че всички около нас рано или късно ще умрат. Това е голямо бреме – да гледаш децата си, например, и да си даваш сметка, че един ден и те ще умрат. Така че аз се опитвам да намеря някакъв смисъл във всичко това, за всички нас – да открия какво е смъртта и какво означава тя […]”.
   И: „[…] Винаги ми се иска да смятам, че волята ми да пиша по някакъв мистичен начин изтрива разликата между живота и смъртта […]”.
   А след това: „[…] По-скоро това е една надежда да променя света. Защото когато изпратиш книгите си на читателя, ти никога не знаеш дали ще успеят да постигнат някаква промяна. Мисля че винаги се опитвам да накарам хората да мислят по различен начин за света, за живота си. Защото сме толкова обсебени от идеи, които не са наши, а сме попивали още от детството си. Един пример – повечето от нас приемат, без да се замислят, че Бог е мъж. Което е абсурдно. Никой не е виждал Бога. Но ако той съществува, би следвало да е толкова обемен и непостижим, да е нещо много по-голямо от мъж, жена или животно. Когато създаваш образ на Бог като мъж, правиш и всичко възможно да запазиш хегемонията на мъжа в съвременното общество, да го оставиш на пиедестала, на който е поставен – ако Бог е мъж, очевидно мъжете са по-важни от жените. Така че за следващите 100 години трябва да свикнем да мислим за Бог като за жена, за да постигнем някакъв баланс. Това е едно от нещата, които искам да постигна с писането си – да мислим Бог като жена […]”.
Още информация „Йон Калман Стефансон: Бог е поет“

Йон Калман Стефансон: „Добрата литература трябва да е като влюбването“

   Предлагаме ви екстракт (за улеснение на възприятието на българския слушател – при високото общо ниво на шума в един прекрасен софийски парк, галещо слуха като тишина, когато го живееш, но причиняващо на същия този слух болезнени драскотини, когато е слушан аудиозапис – и при чудесния, коректен превод на Манол Пейков, съкратихме част от отговорите на английски език) от първите 5 минути на 40-минутното интервю на Теодора Тотева с Йон Калман Стефансон, който гостува в България за представянето на превода на романа си „Тъгата на ангелите” („Жанет 45“, преводът от исландски е на Стефан Паунов, а оформлението е дело на Христо Гочев):
Още информация „Йон Калман Стефансон: „Добрата литература трябва да е като влюбването““

С Петър Чухов за Адdicted

  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев, от 01.06.2017 г.) с Петър Чухов за новата му книга с поезия (издадена отново от „Жанет 45“, май 2017 г.; редактор е Марин Бодаков, оформлението е на Кирил Златков) Адdicted:
Още информация „С Петър Чухов за Адdicted“

Георги Господинов: „Исках да бъде книга, в която потъваш и не мислиш за жанра“

  Предлагаме ви аудиозапис (от 13.05.2017 г.) от срещата на Георги Господинов с негови читатели в Благоевград, състояла се преди спектакъла „Физика на тъгата“ (поставен в словенския театър „Антон Подбеушек“), включен в програмата на петото издание на Международния фестивал „Тара-ра-бумбия“ (територия за млад театър). Записът започва от четвъртата минута на срещата – след като Десислава Бинева (нейни въпроси ще чувате и в записаното) беше представила Георги Господинов, а той бе благодарил на организаторите на фестивала:
Още информация „Георги Господинов: „Исках да бъде книга, в която потъваш и не мислиш за жанра““