Цочо Бояджиев за езиците на поезията, философията и фотографията, за митовете… и за свободата

   Предлагаме ви фрагмент от аудиозапис от срещата на Цочо Бояджиев с читателите по време на представяне на „Обратното на слънчогледа“ през 2019 г. в „Хралупата (бутик за думи, образи и смисъл“):
Още информация „Цочо Бояджиев за езиците на поезията, философията и фотографията, за митовете… и за свободата“

Едно пътуване с „Янус“

  Предлагаме Ви едно пътуване с „Янус“, новата книга на Валентин Дишев (документален запис от софийската премиера).
  „Разказ, в който суетата е отстранена с радикална жестокост и в който безмилостно липсва „голямата” история на венценосците и христоматийните събития. Историята на болящия свят е минимализирана докрай. Тя е история не на разпиляването и даже не на разгръщането, а на събирането. На малкото онова, което единствено има смисъл да остане: драскотината по кожата на мрака, от която кърви, но и свети: „Нека да възпеем белега. / По белезите ще ги назовете”…
Още информация „Едно пътуване с „Янус““

Йон Калман Стефансон: Бог е поет

Корицата на романа   Първата част от интервюто (на Теодора Тотева) с Йон Калман Стефансон, който гостува в България за представянето на превода на романа си „Тъгата на ангелите” („Жанет 45“, преводът от исландски е на Стефан Паунов) – можете да чуете този фрагмент в DICTUM – завършваше с думите му „Добрата литература трябва да е като влюбването”.
   По-нататък в интервюто (тези фрагменти можете да чуете и прочетете в „Кръстопът”) Йон Калман Стефансон каза:
   „За мен е невъзможно да пиша за живота без да пиша за смъртта. Има само две неща, които са сигурни – че сме родени, и че ако сме родени, ще умрем. И сме единственият вид на този свят, който ясно осъзнава във всяка секунда на своето съществувание, че сме смъртни, че ще умрем, и че всички около нас рано или късно ще умрат. Това е голямо бреме – да гледаш децата си, например, и да си даваш сметка, че един ден и те ще умрат. Така че аз се опитвам да намеря някакъв смисъл във всичко това, за всички нас – да открия какво е смъртта и какво означава тя […]”.
   И: „[…] Винаги ми се иска да смятам, че волята ми да пиша по някакъв мистичен начин изтрива разликата между живота и смъртта […]”.
   А след това: „[…] По-скоро това е една надежда да променя света. Защото когато изпратиш книгите си на читателя, ти никога не знаеш дали ще успеят да постигнат някаква промяна. Мисля че винаги се опитвам да накарам хората да мислят по различен начин за света, за живота си. Защото сме толкова обсебени от идеи, които не са наши, а сме попивали още от детството си. Един пример – повечето от нас приемат, без да се замислят, че Бог е мъж. Което е абсурдно. Никой не е виждал Бога. Но ако той съществува, би следвало да е толкова обемен и непостижим, да е нещо много по-голямо от мъж, жена или животно. Когато създаваш образ на Бог като мъж, правиш и всичко възможно да запазиш хегемонията на мъжа в съвременното общество, да го оставиш на пиедестала, на който е поставен – ако Бог е мъж, очевидно мъжете са по-важни от жените. Така че за следващите 100 години трябва да свикнем да мислим за Бог като за жена, за да постигнем някакъв баланс. Това е едно от нещата, които искам да постигна с писането си – да мислим Бог като жена […]”.
Още информация „Йон Калман Стефансон: Бог е поет“

Йон Калман Стефансон: „Добрата литература трябва да е като влюбването“

   Предлагаме ви екстракт (за улеснение на възприятието на българския слушател – при високото общо ниво на шума в един прекрасен софийски парк, галещо слуха като тишина, когато го живееш, но причиняващо на същия този слух болезнени драскотини, когато е слушан аудиозапис – и при чудесния, коректен превод на Манол Пейков, съкратихме част от отговорите на английски език) от първите 5 минути на 40-минутното интервю на Теодора Тотева с Йон Калман Стефансон, който гостува в България за представянето на превода на романа си „Тъгата на ангелите” („Жанет 45“, преводът от исландски е на Стефан Паунов, а оформлението е дело на Христо Гочев):
Още информация „Йон Калман Стефансон: „Добрата литература трябва да е като влюбването““

С Мария Донева – за „Любовта идва”

  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев, от 24.02.2017 г.) с Мария Донева за нейната книга с поезия „Любовта идва” („Жанет 45“, ноември 2016 г.)*:
Още информация „С Мария Донева – за „Любовта идва”“

С Божана Апостолова – за „Нощта е също слънце”

  Предлагаме ви още един разговор (на Валентин Дишев, от 10.02.2017 г.) с Божана Апостолова за нейния роман „Нощта е също слънце” („Жанет 45“, февруари 2017 г.):
Още информация „С Божана Апостолова – за „Нощта е също слънце”“

С Азиз Таш за „Околосветска обиколка на липсата”

  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев, от 02.02.2017 г.) с Азиз Таш за новата му книга с поезия „Околосветска обиколка на липсата” („Жанет 45“, декември 2016 г.):
Още информация „С Азиз Таш за „Околосветска обиколка на липсата”“

С Андрей Захариев за книгата му „До поискване“

  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев, от 20.01.2017 г.) с Андрей Захариев за първата му книга с поезия „До поискване” („Жанет 45“, декември 2016 г., художник на корицата е Христо Гочев):
Още информация „С Андрей Захариев за книгата му „До поискване““