С Емануил А. Видински: За Издателство „Панорама“ днес
Разговор (на Валентин Дишев – от 19.09.2013 г.) с Емануил А. Видински за Издателство „Панорама“…
//
Списание за литература, в което тя има глас и лице
Разговор (на Валентин Дишев – от 19.09.2013 г.) с Емануил А. Видински за Издателство „Панорама“…
Разговор с Емануил А. Видински…
Емануил А. Видински чете стихотворението си „Ще ми кажеш ли какво е да си отвъд?“…
Емануил А. Видински чете стихотворението си „Една туркиня ми каза“…
На 22 юни 2014 г., в „+ това“ се състоя събитието „Слънцестоене“, по време на което бяха връчени наградите на лауреатите на две нови литературни награди – „Национална литературна награда Биньо Иванов – за принос в развитието на българския поетически синтаксис” и „Национална литературна награда Памет (година първа – година на Иван Методиев)”…
Съдържание на документалната аудиоантология „Глас(ни)“ (към 02.07.2018 г.)*
– още един уникален проект на електронното мултимедийно списание DICTUM, в което българската литература има памет, глас и лице. Авторите, които четат свои стихотворения в нея вече са 80, а стихотворенията – 115 (авторите са подредени по азбучен ред на фамилните имена)…
Съдържание на документалната аудиоантология „Глас(ни)“ (към месец юни, 2018 г.)* – още един уникален проект на електронното мултимедийно списание DICTUM, в което българската литература има памет, глас и лице. Авторите, които четат свои стихотворения в нея са 71, а стихотворенията – над 100 (авторите са подредени по азбучен ред на фамилните имена)…
Съдържание на документалната аудиоантология „Глас(ни)“ (към 3 януари, 2016 г.). Авторите, които четат свои стихотворения в нея са 77, а стихотворенията – 173 (авторите са подредени по азбучен ред на фамилните имена)…
Съдържание на документалната аудиоантология „Глас(ни)“ (към месец май, 2015 г.). Авторите, които четат свои стихотворения в нея са 70, а стихотворенията – почти 100 (авторите са подредени по азбучен ред на фамилните имена)… Към този момент аудиоантологията не съдържа всички автори, които бихме искали да включим в нея – тя е само един улесняващ „прочит“ на част от богатството, съдържащо се в DICTUM. „Само част“ не просто защото то не се ограничава с документалните записи на прочит на текстове от техните автори, но и защото далеч не сме включили всички, чийто гласове, четящи поезия, се съдържат в списанието, както не са включени и всички прочити на стихотворения от присъстващите в това съдържание и антологията – в повечето случаи се водехме от желанието включените записи да съответстват на един стандарт, правещ безпроблемно тяхното слушане, правейки изключения само тогава, когато записът е уникален…