Петя Хайнрих чете „Стихотворение, което твърди, че е написано единствено заради поезията, но пък и не отрича користните си цели“ (отличено от журито с втора награда на тазгодишния „Национален конкурс за лирическо стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови“):