Васил Балев чете свое безименно стихотворение:
(запис на ArsMedia от Дванадесетия „Трубадурски двубой“ на клуб „Бялата ръкавица“)
БАВНО ТЕ ЖИВЕЯ, БАВНО
ме събираш в полъх, ме навяваш
отвъд последната черта на мойто тяло;
вали навътре – и – вали навън,
всичко с теб се обяснява, бавно
ме напускаш – да живея. Ти
не си жена, която спи
в другия край на ръката ми,
не си лъжица, вилица и нож,
хотелче с вехнещи прозорци, пробити
от оса, кафява захар,
друго си. Аз бавно
подозирам, че встрани
от всички обстоятелства – те има,
че нищото на въздуха полъхва
покрай стени, които са градини
…
Неделя е – завинаги. Ти се притискаш
в тялото, вали. И – дълго
заобикаляме дъжда
като решетка на посолство,
което не допуска чужденци –
в прозорците му няма никой….
Васил Балев в „Кръстопът“.
Васил Балев в DICTUM.
2 отговори на "Васил Балев: Бавно те живея, бавно…"