//
By Дежурен редактор | януари 27, 2010 - 7:11 pm - Posted in Аудиофакти, Глас(ни), Поречия


      Васил Балев чете свое безименно стихотворение:



(запис на ArsMedia от Дванадесетия „Трубадурски двубой“ на клуб „Бялата ръкавица“)


БАВНО ТЕ ЖИВЕЯ, БАВНО
ме събираш в полъх, ме навяваш
отвъд последната черта на мойто тяло;

вали навътре – и – вали навън,
всичко с теб се обяснява, бавно

ме напускаш – да живея. Ти
не си жена, която спи
в другия край на ръката ми,
не си лъжица, вилица и нож,
хотелче с вехнещи прозорци, пробити
от оса, кафява захар,

друго си. Аз бавно
подозирам, че встрани
от всички обстоятелства – те има,
че нищото на въздуха полъхва
покрай стени, които са градини

Неделя е – завинаги. Ти се притискаш
в тялото, вали. И – дълго

заобикаляме дъжда
като решетка на посолство,
което не допуска чужденци –

в прозорците му няма никой….


Васил Балев

   Васил Балев в „Кръстопът“.
   Васил Балев в DICTUM.

This entry was posted on сряда, януари 27th, 2010 at 19:11 and is filed under Аудиофакти, Глас(ни), Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

1 коментар

  1. юли 21, 2015 @ 00:31


    […]      Бавно те живея, бавно Белева, Йорданка: […]

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.