Васил Балев: Бавно те живея, бавно…


      Васил Балев чете свое безименно стихотворение:



(запис на ArsMedia от Дванадесетия „Трубадурски двубой“ на клуб „Бялата ръкавица“)


БАВНО ТЕ ЖИВЕЯ, БАВНО
ме събираш в полъх, ме навяваш
отвъд последната черта на мойто тяло;

вали навътре – и – вали навън,
всичко с теб се обяснява, бавно

ме напускаш – да живея. Ти
не си жена, която спи
в другия край на ръката ми,
не си лъжица, вилица и нож,
хотелче с вехнещи прозорци, пробити
от оса, кафява захар,

друго си. Аз бавно
подозирам, че встрани
от всички обстоятелства – те има,
че нищото на въздуха полъхва
покрай стени, които са градини

Неделя е – завинаги. Ти се притискаш
в тялото, вали. И – дълго

заобикаляме дъжда
като решетка на посолство,
което не допуска чужденци –

в прозорците му няма никой….


Васил Балев

   Васил Балев в „Кръстопът“.
   Васил Балев в DICTUM.

2 отговори на "Васил Балев: Бавно те живея, бавно…"

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Bubblecast plugin is not configured properly. Please, contact administrator.
Add video comment