Емил Христов чете стихотворението си „Джунгла“:
(запис за ArsMedia, 24.04.2009 г.)
Джунгла
Невъзможно е да си тръгнеш
от тази джунгла,
змии-удушвачи и отровни бръшляни,
алигатори и пирани,
ловци на глави и обикновени убийци
дебнат на всяка крачка.
Най-пъстро ошарените
са по правило най-смъртоносни,
спускат се като гладиатори,
а страхът ги прави по-нападателни.
Понеже са опитни хищници,
често изскачат в гръб.
Спасително остава само потъването
в бавни мочурища,
в зеленото легло на лианите.
Ако не се превърнеш в звяр
или плячка,
сам ставаш на джунгла.
Емил Христов в „Кръстопът“.
Емил Христов в DICTUM.
2 отговори на "Емил Христов: Джунгла"