Ваня Константинова чете стихотворението си „Лека нощ“:
(архив на ArsMedia от интервю по телефона)
Лека нощ
Затварям очи и не се боя от смъртта.
Виждам насън мрежи, творение
на изкуството, опаковат висящия Бруклин,
пълни с измислени от мен риби.
Така съм рибарят на сънища.
Благодат. Многообразие. Изобилие. Огледала.
Затварям очи и не се боя от себе си.
Господ сгреши, като ме направи крал
на прокажените,
защото не зная накъде да ги водя.
Не вдигай очи към мен и не се опорочавай.
Легни и прочети другиго.
Например – Юкио Мишима или Гари.
Ваня Константинова в „Кръстопът“
Ваня Константинова в DICTUM
2 отговори на "Ваня Константинова: Лека нощ"