Адела Гречану чете фрагмент от книгата си „Госпожица Квази“.
(YouTube – оригинален адрес: http://www.youtube.com/v/XoiGhILNoAY&hl=en&fs=1)
***
Аз тапицирах онзи стол в зелено. Отдавна беше лекьосан и намерих една стара рокля с цвят, близък до неговия, с която го облякох. Оттогава това е моят стол.
Преди да седна, някакъв шум развълнува мислите ми. На стола се появи едно петно, което аз забелязах едва на втория ден. Вече не сядах на стола, изнесох го на слънце. На третия ден, вместо да изсъхне и да остави след себе си само неясен контур, петното започна да изпъква по-силно. Два дни не поглеждах стола. На шестия ден случайно го мернах и видях как петното леко се движи, сякаш в някаква лепкава течност, и че има ясно очертан профил. А на седмия ден петното стенеше.*
Превод от румънски: Лора Ненковска
* – Първа публикация на превода от стихосбирката на Гречану „Госпожица Квази“ – сп. „Литературни Балкани“, бр. 15, година VI, октомври 2008.