Ина Иванова: *** (Камбаните са без езици…)

Ина Иванова чете стихотворението си „Камбаните са без езици…“*:



(запис – ArsMedia, 24.04.2009 г.)

***

Камбаните са без езици
и светят тежко от небето си,
като обърнати гнезда за птици
наглеждат кратките ни вечности.
Но утре ще вали над всички улици
и ще е звънко, сякаш литургия
ще се излее с градските капчуци,
прозорците до светло ще измие.
Тогава ще напишеш онзи стих,
ще чуеш, как се спуска отдалече.

Поетите говорят на език,
на който и камбаните не могат вече.

  Ина Иванова в „Кръстопът“.
  Ина Иванова в DICTUM.