Дора Господинова чете стихотворението си „Островна Мария“:
(запис – ArsMedia, 24.04.2009 г.)
Островна Мария
На една ….Ана и нейния Габриел
Тя е някак странна,
досущ героиня на Маркес,
облечена
в лека, памучна рокля на дребни цветчета,
разкриваща разголени, глинени глезени
и ръце.
Тя
снове през вечното лято на свободата си
на великолепния, зелен и бляскав остров
на достолепната си, висока самота –
изумруд в короната на вселената.
Тя
съжителства с многоцветните, шумни папагали –
всички онези думи, които не изкрещя в лицето му,
раираните тигри, чиито очи светят сигнално червено сред
запалената от слънце зеленина – страховете и,
необезпокоявано обикалящи в тесни кръгове наоколо,
розовите фламинго, рижите лисици и черните змии на опасната и, червена страст,
пуснати навън без притеснения,
маймуните на буйния и темперамент,
които, неподтискани,
тук безобразничат на воля,
всички останали животни и птици,
които не си струва да споменаваме поименно и лично…
Тя
до полет се опива от абсолютната свобода на самотата си и всички удавници, изхвърлени на острова и, са най-красиви на света.
Дора Господинова в DICTUM