Бояна Петкова чете стихотворениeто си „Твърде много пролет“:
(видеозаписът на ArsMedia е от вечерта с литературата на авторите от „Кръстопът“, DICTUM и „Глоси“, откриваща тазгодишните „Майски празници „Глоси“ – 30.05. 2009 г.)
Няма видео? Изтеглете и инсталирайте DivX Web Player за Windows или Mac
Твърде много пролет
тя е само
порцелан и
тиха мъка
с послевкус на лавандула
и мастило
от прашасали изрезки от вестници
в стара дъбова сватбена ракла
която не е нейна
малки люспички бяла боя
от перваза на еркерния прозорец
остават под ноктите й
когато бърше прах
и полива мушкатото
без да знае
че оттам една сутрин
когато
беше твърде много пролет
скочи смехът й
и се разби в двора
Бояна Петкова (на снимката е с вълшебната шапка от „Майски празници „Глоси“-08″) е родена на 30.03.1981 г. в София. Живяла е в Берлин (където се дипломира като лекар) и Хелзинки. Започва да пише в пети клас, с прекъсвания, и се занимава сериозно с поезия от 1995 г. насам. Печели втора награда на конкурса за млади поетеси „Дора Габе“ през ноември 1998 г. С издадената от „Жанет 45“ стихосбирка „Така ми е“ (2007) става носител на Голямата награда за поезия в Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ (2008).
„…Книгата на Бояна Петкова е точно такава – топло и добронамерено четиво, в което се говори за мен. Тя говори така, все едно е познавала баба ми. Моята баба много ме обичаше. Ако сега беше жива и можеше да види колко хубав син имам, щеше да го обича също. Баба ми много ми липсва.
В книгата на Бояна се чувства наличието на здрав разум (това е комплимент). Тя е средиземноморска и хранителна, наситена с вкусове и аромати, и може да се чете дори само с върха на езика. Любимите ми стихотворения от „Така ми е” са „Шал”, „В света на малките залци”, „Видовете памет”, „Стопля се вече”. Знам, че и вие ще намерите свои любими стихове в нея…“ (Мария Донева).
Ето как бе представена Бояна Петкова (а тя – на свой ред – представи и Иван Христов) в инициативата „Да почетем времето“ на предаването „Артсезони“ на Радио Благоевград – в разговор с Валентин Дишев – 04.04.2008 г.: