Катя Начева чете стихотворението си „Заричане“:
(видеозаписът на ArsMedia е от вечерта с литературата на авторите от „Кръстопът“, DICTUM и „Глоси“, откриваща тазгодишните „Майски празници „Глоси“ – 30.05. 2009 г.)
Няма видео? Изтеглете и инсталирайте DivX Web Player за Windows или Mac
Заричане
Чака селцето.
Пази си покривите,
шепне за всеки камък
по дума,
натежала на мястото си.
Пази си покривите
и отваря врати, през които да мина
на връщане и на тръгване.
Спи водата,
сънува лодкари
и плачат върбите.
Само аз ли не чувам?
Само мен ли не чуват
или са толкова неми,
че даже мушицата в скрина
напряга крилете си?
Ако литне
ще тръгна със нея –
корен до корен
и черга след хурка –
тънката нишка на баба
протегна ръце да ме спъне.
Искам да падна!
Под лозата и камъните,
дето тежат
и покриват ми времето.
Днес сина ми посегна към брадва
и корен, от който течеше вода…
Не сечи – тук от нишките тръгва водата
през която ще минеш и ти!
