Мария Донева чете стихотворението „Моят ангел…“ от своята книга „Прикоткване на смисъла“:
(архивен запис от „Нощта на музеите“ – Галерия „Дончевски“ – Стара Загора, 26.09.2008 г.)
***
Моят ангел е далече.
Гледа от високо
разни къщички, с човечета,
щъкащи наоколо.
Чакам го, заспивам после,
някой път сънувам.
Моят ангел е на гости.
Другаде нощува.
И понякога, по навик,
хвърля поглед само.
Той не ме е изоставил.
Но сега го няма.
И е малко по-студено,
с пет-шест нежни градуса.
Щом помисли си за мене,
ме полъхва радост.
Аз не искам да го губя –
скитащ, неустроен,
моят личен много хубав
ангел неспокоен.
Мария Донева в DICTUM.
Мария Донева в „Кръстопът“.
„Прикоткване на смисъла“ в „Литературен клуб“.