Кирил Кирилов чете стихотворението си „Тази вечер“:
(видеозаписът на ArsMedia е от литературната вечер „Думи за приятели“ в Ковачевица, част от „Фестивални дни „Глоси“ – 18.10. 2008 г.)
Няма видео? Изтеглете и инсталирайте DivX Web Player за Windows или Mac
Тази вечер
Тази вечер нищо няма да напиша.
Ей така ще си седя, ще съзерцавам.
Ще оставя листа бял да си подиша,
а изписаният – нека ме прощава.
Сипвам чаша вино – бяло като листа,
охладено като мраморно ковчеже,
във което дните ми като мъниста
предстоят, неподозирани от свежест.
Тихо пускам музика, но не любима.
(някой ден любима може да ми стане)
Имам цъфнал кактус в моята градина,
който ми припомня за едно имане.
То не е в градината, а вътре в мене.
И се вглеждам надълбоко във душата.
Тя се радва, тя боли. Не спи – простенва.
И обича и небето, и земята.
Тя обича много да стои на припек,
но през зимата. През лятото обича,
дъжд прохладен през нощта като се сипе,
гола през прозорците ми да наднича…
Нищо тази вечер няма да напиша.
Само ще стоя и ще я съзерцавам.
Не, приятели, не – празен лист не диша.
Пак написах нещо. И не съжалявам.