Иван Ланджев: Дали пък не

Иван Ланджев чете „Дали пък не“:

(архив на ArsMedia)

Дали пък не

Сенките на женските тела
се местят
от спалния ми кът
до
под очите ми.

Трупат се,
стават на торбички.

„Дали пък не ги мисля твърде много?”,
повтарям си докато слушам,
нагазил надълбоко в късното
някъде към три
когато
единствената ми компания
са Колтрейн, Майлс и
двете кучета на етикета.

В пушека, в царствената скука
на три и една минута –
не е ли най-доброто време за
нехайство?

Тогава
мен не ме засяга,
че по вестниците
някой сваля пак властта.
Дали му хрумва на сваляча,
че трябва първо
да я изведе на среща?

Дали пък не е по-добре
да й купи цветя?

Иван Ланджев в „Кръстопът“.
Иван Ланджев в DICTUM.