Кирил Кирилов: Предколедно

Кирил Кирилов чете стихотворението си „Предколедно“:

(запис за DICTUM)

Предколедно

Младите
пристигнаха
в селото.

Дойдоха
от много далече.
Напряко –
през декемврийската мъгла,
и донесоха със себе си
празни буркани (без капачки),
напарфюмирани пуловери
и много, много работа по прасето.

Детски плач. Глъчка.
Нелепи вицове. Късно ставане сутрин,
“още кафе ще ни трябва”.

(„…от празнотата
се ражда наситата
и издъхва
за ден
в празнота…”)

Младите отнесоха със себе си
кървав багажник,
“до скоро”,
облекчение
и планове за другата седмица.

Оставиха след себе си
бели фасове по черната пръст,
превъзбуда,
“чао, дядо и бабо”,
още три дни работа по прасето…

И едно малко плюшено драконче,
да отключи сълзите на старите.




Кирил Кирилов в „Кръстопът“
Кирил Кирилов в DICTUM