Васил Балев: Името на гарата е смъртна присъда…

      Васил Балев чете свое безименно стихотворение:

(запис на ArsMedia от Дванадесетия „Трубадурски двубой“ на клуб „Бялата ръкавица“)

* * *

името на гарата е смъртна присъда
за пристигащият отдалече – дъно на
мисълта: той ръкавиците си събира
слиза на перона и веднага умира,

въпреки че може някой да чака
и тогава пътникът направо от влака
слиза в очите на своя спасител,
за да тръгнат неловко между стените

на града, проснат като каменна риба,
трябва да се чете, нещо трябва да се разбира,
първият казва: виж каква ръкавица имам,
вторият: да, предвижда се лоша зима,

но какво ще правиш с една ръкавица?
от ръба на градината пада ледена птица,
нещо да се чете, някой да се осмелява,
за нещастие клетникът сам се издава:

всичко във въздуха би могло да узнае
колко мрак има в куфара този отчаян,
не особено умен човек, който снима
с апаратчето нещо и веднага умира,

всъщност всичко във въздуха е изчислено,
знае се точно как да открием обема
на листо, на жена – от заледената гара
всеки крие ръста си, тоест перпендикуляра,

трябва да се търпи, нещо трябва да се измисли:
има някакъв тип, който в мен се усмихва,
нещо сам си чете, върху куфара чака
и се радва, че в джоба има бучица захар…

Васил Балев в „Кръстопът“.
Васил Балев в DICTUM.