Валентин Дишев чете текста си „Червено“:
(запис за ArsMedia)
Червено
Не, не цялата истина е в това разрастващо се петно. Всъщност, в него няма никаква истина. Пълзящата карта от необратимост е само начало на нов разказ. Както всяка карта. Начало на пренаписването.
Да, тогава. И тогава. И. Подредени и добре шлифовани. Блясъкът трябва да прикрие угарите и угризенията. Свидетелите ще прегърнат доброволната амнезия и ще я приласкаят. Защото ще си спомнят, че подлежат на картографиране.
Само там, някъде, в края, неподатливата материя на споделената топлина ще превръща червеното в бяла, насмешливо примигваща пара.
