Георги Калайджиев чете стихотворението си „Съвременна жмичка“:
(архивен запис от телефонен разговор с Валентин Дишев – 29.12.2007 г.)
Съвременна жмичка
Не че знаехме
какво значи:
„Ен-ден-дино
саварака-тино,
саварака тика-така,
елен-белен-буф,
триф-траф-труф”*,
но знаехме
кой жуми,
а кой се крие.
Сега, пораснали, уж
всичко знаем,
а всички се крием
един от друг
и всички жумим
пред колективната ни
мимикрия.
* – популярна детска броилка от района на Струмица.
Текстът се публикува в адаптация на Левена Филчева.
Георги Калайджиев е роден през 1961 г. в Струмица, където и в момента работи като главен редактор на регионален телевизионен канал.
Има издадени две поетични книги – “Алтернативно живеене” (”Алфа”-Скопие, 1987 г.) и “Бременно време” (”Македонски духовни конаци” – 2004 г.).
Книгата на Георги Калайджиев „Алтернативно живеене“ в проект „Растко“-Македония.
Когато прочетох този стих някак автоматично се появи песничката в главата ми с детската броилка и ми стана интересно откъде произхожда. Ето какво се намери. В главата “ История“ от “ Автобиография“ на Б. Нушич…играта „ениджаес“, подобна на добре познатата прескочикобила. Последователно всички прескачат клекналия си другар, произнасяйки подред неразгадаемите слова: „Игис, Ипик, Ушур, Топидушур, Сојле, Манојле и т. д. или ове речи: Ендем, дину, саракатину, саракатика, така, елен, белен, буф!…“ На когото се падне „буф“, кляка на свой ред, а останалите го прескачат, продължавайки заклинанието: „Jениџајес, манџебиргебирговац, бир мамузлари, бир капаклари, бир топузлари и т. д.
Остана загадката за появта на броилката при децата в София. А може би е от годините?