Мина Стоянова чете стихотворението си „градината“, включено в нейната дебютна книга „градове сме, а после пустини“ (2010 г., „АРС“):
(запис за ArsMedia)
градината
ако някога някой бе казал
светът е градина която няма да разцъфне докато те има
щях да умра
и да се преродя в дърво
ако аз сега кажа
светът е градина която няма да разцъфне докато те има
ще заспя под дървото
това е бог.
Мина Стоянова в „Кръстопът“.
Мина Стоянова в DICTUM.
Един отговор на “Мина Стоянова: градината”