От 16 април в книжарниците ще постъпи българският превод на романа на Рана Дасгупта „Соло“ (2010 г., „Жанет – 45“, преводач е Алена Ликова).
Предлагаме ви отново запис от втория час на предаването „Страници“ от 04.12.2009 г. – в който Валентин Дишев разговаря с Илия Недин за романа:
Предаването се излъчва на живо всеки петък, след новините в 21:00 до 23:00 часа. Можете да го слушате на сайта на БНР – Радио Благоевград.
Авторът пристига в България на 25 април (по покана на своя български издател), а турнето му за представяне на романа включва градовете: София – 26-и, 27-и и 28-и април, Пловдив – 29-и, Стара Загора – 30-и април и Варна – 3-ти и 4-ти май.
Рана Дасгупта е роден през 1971 г. в Кентърбъри. Отраства в Кембридж, учи в Бейлиол колидж, Оксфорд. Бил е маркетингов консултант в Лондон и Ню Йорк няколко години преди да се премести в Делхи, където живее и днес, и пише. Първата му книга “Токио: полет отменен” е приета радушно от читателите и критиката и е номинирана за наградата “Джон Люълин”. Вторият му роман, „Соло”, излиза през март 2009 и печели учредената от „Гардиън” награда Not the Booker Prize, както и престижната Тhe Commonwealth Writers’ Prize (Best Book: South Asia and Europe region).
Найджъл Краут за „Соло“ (в The Australian): “Каква радост е да попаднеш на романист, необременен от хаоса на ХХІ в., уверено проследяващ трагичните обрати на изминалите сто години и проницателно извисен над бъркотията от глобални течения, образуващи заблатени места.
Каква радост е да четеш автор, който е напълно наясно с живота, любовта, културата и политиката, който улавя в мрежата от идеологии, наука и лични спомени, ужаса на остаряването, лудостта на музиката, бича на организираната престъпност, семейните трагедии, изучавайки ги с упояваща яснота.
“Соло”, вторият роман на Рана Дасгупта, е разделен на обособени половини, галванизиращи полюсите, конфликтите и противоречията, с които всекидневно се сблъскваме и се опитваме да разрешим.
Главен герой на първото действие, озаглавено “Живот”, е Улрих, чийто 100-годишен живот съвпада с ХХ в. Роден в София, Улрих е свидетел и жертва на всички поразии на съвременността: насилие и демократична революция, още насилие и комунистическа революция, после капиталистическа революция, заразена от насилието на организираната престъпност.
Като дете Улрих е запален по музиката и майка му купува цигулка, на която той свири с циганска страст. Баща му обаче натрошава и изгаря цигулката. Улрих развива увлечение по друга красива и математически-организирана дисциплина: химията.
През 20-те години на ХХ в. Германия е световен център на науките и Улрих заминава за Берлин да учи химия. Там той среща Айнщайн, Фриц Хабер и Валтер Нернст (тримата учени, особено отговорни за изнамирането на атомната бомба, модерните терористични оръжия и електрическото пиано). Скоро обаче баща му банкрутира и Улрих е принуден да се върне у дома и да се грижи за родителите си. Повече не напуска България.
Втората част на романа “Мечта” започва така, сякаш романът се самосъздава наново. Усещането е за влизане в нова книга: поредица несвързани разкази. Може да заподозрете, че Дасгупта е имал набор съвременни истории, които не е искал да разпилее, затова ги е прилепил до доста по-традиционната фабула за Улрих.
В “Мечта” виждаме предполагаемите деца на Улрих, заченати на задната седалка на лимузина, които се заплитат с източноеврпейски гангстери, има цигулар знаменитост, декоратор вътрешно обзавеждане и убиец, всички решени да покорят Америка и света. Лудите фантазии всъщност са неотделими от реалността в тази необичайно мъдра книга.
В зашеметяващия финал на романа, ехото на ослепялото изгубено минало се втурва устремно, за да се смеси с реалността на невъзможното пророчество на мечтаенето. Какво означава това трябва да разгадаете сами“.