Мирослав Христов чете стихотворението си „split up“, включено в неговата дебютна книга „Череша с гравитация“ (2010 г., „АРС“):
(запис за ArsMedia)
split up
слънчевият сплит
е катастрофирал
на тъмно
без светлини
бяга
от задушаването
задъхан като мъгла
и облечен
в зеленикав пуловер
стои и безмълвно
пуши цигара след цигара
издиша дима
от запалените сирени
на свитото си сърце
слънчевият сплит
търси нейните артерии
по нея е минавал той
по нея е докосвал
слепоочията и жадно
се е къпал в пяната
от вълните
на огнедишащите й гърди
докато във всяка нейна клетка
е търсил спасение
слънчевият сплит
е изгубен на магистралата
на метадон
донесен на носилка
изпържен като риба
уловена в басейн
мята се на сухо
и бодлите на всички рози
разцъфнали
в петъчния следобед
го обичат
