Йордан Ефтимов чете отличеното с трета награда стихотворение на Любомир Терзиев „Finita la vita nuova“ по време на церемонията на връчването на наградите на лауреатите на тазгодишния „Национален конкурс за лирическо стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови“ (Любомир Терзиев отсъстваше от церемонията поради неотложни академични ангажименти):
(запис за ArsMedia)
Finita la vita nuova
От прозореца ми, Данте, не се виждат пилигрими
и никой не върви към Рим.
Никой не тъгува за смъртта на Беатриче,
защото тук не се е раждала.
Никой не отива никъде.
Бедни безработни цигани стоят в редица
като синигери на припек в ад без насекоми.
Аз – бяла врана непрокопсана –
седя на сянка, хващам думи и ги пускам.
Няма кой да ги поиска.
Limbo.
Циганите не ги гонят щото искат насекоми.
Утвърдените поети били на диета.
Приятелите ми са сити с моите симптоми.
Ще спра да се опитвам да ударя тъпана
и ще се изтегля, Данте, като тебе
да се уча да обичам с интелект.
Край на новия живот.
Ще се обадя чак с голямата комедия
оттатък.
Един отговор на “Любомир Терзиев: Finita la vita nuova”