//

Ваня Константинова: Картографът

Posted by on юли 17, 2010 at 11:59 pm.


      Ваня Константинова чете своя разказ „Картографът“:


(запис на ArsMedia от „Събитието „3,14“)

Картографът


  Тънките линии, изисканите черти и неяснотата на обрисуваните местности са неговото предизвикателство. Калта, сипеите и поддаващият под стъпките торф – удоволствието вкусът да е земен. Картографията е близка до живописта и все пак различна – рисуваш един обект, страстно и преклонено, внимателно и с боязън, ядосано понякога, но в повечето случаи нежно – майката… Майката земя. Родна и непозволена. А дори и чужда, пак идол, култ, недосегаемост. Забранена за някого, а ти – нашественик, варварин, насилник, грубият с венец от плахост и професионализъм. Титлите на някоя академия срещу нея или положени коленопреклонно накрая в нозете й.
  Terra incognita. Но не докрай – децата познават лоното й, но не са виждали прекрасното и лице, открито единствено за бащата. Той не подлежи на схеми – фигурата е неясна, мътна и огромна поради светлината на свещите, палени пред идол. Те заслепяват, опушват ноздрите ти, сякаш си вдишвал през безкрайните турскосини нощи въглероден двуокис от наргиле в някоя нетуристическа пушалня много далеч от Златния рог.
  Картографията предполага обхождане и опознаване. Картографираната земя обикновено не допуска подобно свойско държание. Поставя препятствията на непознатото, заблуждава или мами, като в детска приказка със захарни къщички. Приема формата на хищно цвете или се въплъщава в строгата геометрия на изкуствени градове. Измисля капани – цветни дракони и сънища от пристрастност като следствие от ухапвания на непознати насекоми през влажните утрини. И все пак… всяка майка има своите любимци. Пристрастеният се надява да намери място сред тях. Дори жадува първенството. Плъзга тънкописи, пръсти и длани, размесва засъхналия туш с пожълтялата си от никотин слюнка, мери с устни привидно полегналата пред него, но всъщност прикрита и измамна, като размери незнайна, неизвестна, необходена, необладана, неразбрана, необхватна, несъизмерима с неговите мащаби омразно-любима земя. Която не би съществувала без една малка, неточна и любителска карта.
  Неговата.

* – разказът е включен в книгата на Ваня Константинова „Благодарим ти, мистър Уан“ (2008 г., „АРС“).

Ваня Константинова





  Ваня Константинова в „Кръстопът“.
  Ваня Константинова в DICTUM.

Leave a Reply

Bubblecast plugin is not configured properly. Please, contact administrator.
Add video comment