//
By Дежурен редактор | юли 24, 2010 - 11:59 pm - Posted in Аудиофакти, Поречия

      Весела Кучева чете своята миниатюра „Дядовци“:


(запис на ArsMedia от „Събитието „3,14“)

Дядовци

     Дядо, който рядко отваря веднага подаръците за рождените си дни (или пък за именните, за Коледа или по случай годишнината от сватбата с баба – самата баба отдавна почина, така че подаръците вече няма как да бъдат наистина по случай годишнината, да бъдат и за двамата и много заприличват на онези за останалите празници). Може би от прекалено дълго сме му подарявали разочароващи неща, с години (израз, който баба – отдавна, отдавна, когато още беше – употреби за един голям шоколад, от най-, най-големите, подарък за дядо – „Ами че той може да го яде… с години…“), разочароващи неща – нокторезачки (дядо предпочита зъбите си), електронен бележник, за който не могат да се намерят батерии за смяна след изхабяването на първите, чорапи, но не обикновени използваеми, а тесни, такива с ластици, които стягат или пък с 2-3 номера по-малки; безинтересни за дядо насекомоядни растения, които го лишават от удоволствието и гимнастиката с мухобойка в ръка и всякакви подобни изтъпяващи се прекалено бързо ножове.

     Но е възможно дядо да цени подаръците много повече от нас, които ги разопаковаме веднага. Може би той иска просто да отлага, да удължава колкото се може повече приятното очакване на нещо още непознато, готово да се появи изпод красивата хартия (или пък просто найлонова чантичка с щампована цветна картинка, когато не сме имали време за друго) веднага щом тя бъде разкъсана (дали пък точно разкъсването, неприязънта към него, не е една от причините за дългото отлагане?), но не, още не, не повече от пакетче на вечер, понякога дори през вечер, а има случаи, когато някои от подаръците чакат почти до повторното идване на същия празник на следващата година, те може би са най-щастливи, най-дълго се е мислило за тях: „какво ли има в този с форма на банан, доста изтънен в единия си край (не е от онези в найлонови пликчета, така че отвън не личи), дали да го отворя още днес или пък да почакам първо да се случи нещо по-особено – да се роди коте с опашка, подобна на тигърска, да не поникнат плевели при репичките, съседът да отключи портичката си в различно време сутринта“…

     Подаръците вече са отворени (независимо след колко време). Дядо седи, навел главата си над разпръснатите върху разтворената на коленете му хартия картичка (винаги слагаме, аз ги рисувам специално), меко (заради зъбите, тяхната липса) сладкишче и, да речем, поредните чорапи с 2-3 номера по-малки, седи на фотьойла до телевизора, звукът на който не е намален и така и не се разбира дали изпод наведената си глава той казва нещо или просто се е усмихнал. Широко.



Весела Кучева в „DICTUM“
Весела Кучева в „Кръстопът“

This entry was posted on събота, юли 24th, 2010 at 23:59 and is filed under Аудиофакти, Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

1 коментар

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.