Елин Рахнев чете свое неозаглавено стихотворение (то е от третата линия в книгата на Рахнев „Канела” – другите две са дефинирани чрез циклите „Гергана” и „Канела” – стихотворения, за които Елин Рахнев казва, че това са неговите мълчания, онези мигове, в които не е знаел къде се намира… „това са паузи… а в театъра паузите са по-важни от думите…”):
(архив на ArsMedia, фрагмент от разговор на Елин Рахнев с Владимир Левчев в „Небесни Балкани“, октомври 2008 г..)