На видеозаписа Красимир Йорданов чете свое неозаглавено стихотворение (публикацията продължава серията, в която ще ви представим всички успешно записани изпълнения на автори, случили събитието „Вальо Дишев и приятели“):
Няма видео? Изтеглете и инсталирайте DivX Web Player за Windows или Mac
(запис за ArsMedia)
***
на Ели
Това не са очи, а междуметия!
Напразно търся дъното им.
Дъно няма.
А колко ли мъже са се удавили
при скромните си опити
за дълго плаване…
Това не е лице, а география!
Трапчинки има тук, а после хълмчета.
И някак земетръсна е усмивката,
и адски ветровита е въздишката,
а шията е само предисловие
към дългия роман за раменете и,
които ме отвеждат
към два църковни купола,
чиито върхове целувам вечер.
На връщане минавам по бедрата и,
по техните изящно-бели склонове.
Върху коляното лежи метафора.
Опитвам да я уловя – за спомен…
Пропуснах да ви кажа за огнището,
в което бавно се разгаря огъня,
в което, след като заспи жаравата,
от пепелта поникваха децата ми.
Красимир Йорданов е роден в Бургас на 30.07.1967 година. От 1991 г. живее и работи в Пловдив. Пише стихове и песни от 1986 година. Многократен участник и носител на отличия от фестивали на поети с китари. Сред наградите особено цени: „ПоКи“ (Харманли – 1995 г.), „Морски струни“ (Несебър – 1997 г.), „Доктор хонорис кауза“ на в. „Пловдивски университет“ (1999 г.), наградата от „Южна пролет“ (2000 г.) за сатиричната книга „Лунясвам“, Специална награда на посолството на Русия („Бардфест 2002“, Ловеч), Голямата награда на „Пиянство от любов“ Силистра (2005 г.). Автор на стихосбирките „Лунясвам“ (1999 г.) и „Отглеждане на мъж“ (2005 г.). Член е на СБП.
Един отговор на “Красимир Йорданов: Това не са очи…”