Разговор (на Валентин Дишев) с Йордан Ефтимов – за летните номинации’2010 за наградата „Хеликон“ (с покана за дискусия):
(запис за ArsMedia, излъчен и в 44-тото издание на „Страници“ – 08.10.2010 г.)
Списание за литература, в което тя има глас и лице
Разговор (на Валентин Дишев) с Йордан Ефтимов – за летните номинации’2010 за наградата „Хеликон“ (с покана за дискусия):
(запис за ArsMedia, излъчен и в 44-тото издание на „Страници“ – 08.10.2010 г.)
Как точно да са популярни тези автори, като това е работа на издателствата им. Когато те имат лоши приоритети, българските им автори са слабоизвестни.
Което не означава, че те не трябва сами да търсят контакт с читателите си. Както прави Кайо, все пак!
Абсолютно вярно е, че издателствата правят мьл((алко за авторите си, след като ги публикуват. Надяват се книгите да се рекламират само по традиционните начини или от самосебе си. Да не говорим за превод и пробив в чужбина. Нужно е менажиране на авторите. Трябва да се направи и следващата стъпка – да се подписват договори за книги в аванс. Това е пътят за развитие на българскат литература. Издатели, отдавна минаха 90-те, когато се учехте на гърба на авторите /вкл. неплащайки им подобаващи хонорари/. Вече сме в 21-ви век.