На видеозаписа Яна Пункина чете своето стихотворение „Длани“ (записът за ArsMedia е от Кюстендил – литературно четене след церемонията по учредяване на „Международния литературен пленер „Пауталия“, 16.10.2010 г.):
Длани
И откъде да знам, че ще стават все по-плитки
улиците, по които ходя,
докато дланите ми растат.
Лявата – кварталът който ми е писан,
дясната – този, който ще си построя,
улици, които най-точно се следват със затворени очи.
Дворчетата на смъртта и запустението,
пешеходните пътеки на живота, тротоарите на любовта,
светофарът на късмета и паветата на знанието,
се смаляват всеки път, когато пресека Раковска,
без някой възрастен да ме е хванал за ръка,
пристъпила отвъд ръба на дланите.
При някое завръщане,
когато къщите ми бяха до коляно,
огледах се над покривите и видях
– кварталите са длани, но кой е левият
зависи от планината, към която се обърна.
Яна Пункина в „Кръстопът“
Яна Пункина в DICTUM.
Един отговор на “Яна Пункина: Длани”