Катя Начева: Тунел

      На видеозаписа Катя Начева чете своето стихотворение „Тунел“ в Art Hostel при гостуването на Националния литературен фестивал „АрсМедиа“ на „Безпризорните в неделя“:

(запис за ArsMedia – още едно събитие от „Есенни фестивални дни „Глоси“-2010″ – 31.10.2010 г.)

Тунел

Ще е естествено да досънувам себе си
в черупката на костенурка,
да си пробутам всички изречения
на продавачката от Монтенегро –
Дебелата,
            която гледах
във филма без субтитри.
Тя върна ресто и коси приглади,
с което ми напомни за Париж,
затрупан от възхита и седеф
дотолкова, че да не е Париж.
Това е трудно за разбиране. И евтино –
за теб не мислех,
                        пише ми се стих
и търсех тема в телевизора.
Успях единствено да разговарям с мухата,
без да си спомня за латинското щ име,
което я обиди до смърт
                                    и се размаза на стената,
под репродукцията на Моне.
Защо не кацна в сладкото на палачинките?
Не се опитах да я разбера.
Най-малкото, че същото клише
ще си плати за името,
но вече ще съм го сънувал
                                          и ще е излишно.
Естествено ще е да се събудя някога
в черупката на костенурка
и да се вкопча в думите,
да хвана Дебелата от Монтенегро за косите,
защото ми напълни телевизора
                                                            с Париж
и го забравих.
И ми е скъпо – за тебе мисля,
за чиния с палачинки, която да запратя към стената…
Несамотата
се заплаща със черупки
и никога не си познава
името.


* – стихотворението е включено в книгата на Катя Начева „Подпис върху хвърчило (2008 г., „АРС“).






    Катя Начева
    в „Кръстопът“.
    Катя Начева в DICTUM.