Снощи, на 73-годишна възраст, в Переделкино, край Москва, почина Белла Ахмадулина. С поклон:
Бродски за Ахмадулина:
Ако не наричам поезията на Ахмадулина мъжествена, то не е за да не разсърдя множество женоподобни особи – просто поезията се смее на прилагателните. Женска, мъжки, черен, бял – всичко това е глупост: поезията или я има, или не. С прилагателни обикновено се прикрива слабостта…
Несъмнена наследница на лермонтовско-пастернаковската линия в руската поезия, Ахмадулина е, по природа, достатъчно нарцистичен поет. Но нейния нарцисизъм се проявява преди всичко в подбора на думите и синтаксиса…
Тя пишеше стихове, съчетавайки напълно традиционни четиристишия с абсолютно сюрреалистична диалектиа на образността, позволила и да извиси своята треска от простуда до нивото на космически безпорядък…