Николай Хайтов в Бургас – 1

Николай Хайтов в Бургас.
Част първа – Хайтов за себе си:

(записът от тази среща на Николай Хайтов с ученици в бургаското училище, наричано тогава „А. Манчев“*, е предоставен от Дора Господинова )

* – Датировката на записа е проблемна. Това, че в него става дума и за филма „Време разделно“, насочва към втората половина на 1988 г. (премиерата на „широкоекранната“ версия на филма е на 01.08.1988 г). От друга страна Хайтов говори за своя книга за Левски като предстояща, а първата му книга по темата излиза през 1985 г. (споменава и „1885 г., значи – преди 100 години“)… Записът ще бъде публикуван, разделен на условни части за улеснение на прослушването, като са изрязани болшинството от задаваните въпроси. Защото е наистина чаровно да слушаш прекрасни детски гласчета, които при това четат без да се запъват изключително сложни думички, очевидно написани им от учителите (ех, можеха да четат децата…), но… При всички случаи – при слушането на записа не бива да се забравя аудиторията, пред която говори Хайтов…

Част втора – Хайтов за себе си:

Част трета – Хайтов за филма „Козият рог“:

В следващите публикации очаквайте думи на Хайтов за филма „Капитан Петко войвода“; за творческия му процес, отговор на въпроса защо пише само на исторически теми; за разказа „Докато са живи“; за книгата „Бодливата роза“; за филма „Време разделно“; за книгата му за Левски…

      Николай Хайтов – един от българските писатели, успели да консолидират еднакво твърди и непреклонни кръгове както от безрезервни почитатели, така и от безкомпромисни критици – е роден на 15.09.1919 г. в село Яврово. Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание „Септември“, следват очерци за в. „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др., които издава в първата си книга „Съперници“ през 1957 г. Работи като редактор във в. „Народна култура“. През 1965 г. става главен редактор на сп. „Родопи“. От 1966 до 1968 г. е секретар на Съюза на българските писатели, а от 1993 до 1999 г. – негов председател. През 1976 г. печели първа награда на световния конкурс за къс разказ в Арнсберг, Германия. Носител е на Димитровска награда за проза, на литературната награда „Йордан Йовков“ и на Вазовата награда за литература. Носител на ордена „Стара планина“ (2000). Избран е за академик през 1997 г. от БАН. Николай Хайтов е автор на над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Сред най-известните му книги са „Шумки от габър“ (1965) , „Диви разкази“ (1967), „Бодливата роза“ (1975), „Гробът на Левски“ (1987), „Дневници“ (1988-1990). По негов сценарий са филмите „Краят на песента“ (1970), „Козият рог“ (1972), „Дърво без корен“ (1974), „Мъжки времена“ (1977), тв сериалът „Капитан Петко Войвода“ (1981) и др. Умира на 30.06.2002 г.