Резултати от конкурса на издателство „АРС“ за издаване на дебютна книга

  Вече можем да обявим, че вторият национален конкурс на издателство „АРС” за издаване на дебютна книга приключи.

  Преди обявяването на резултатите, ще направим едно разяснение: това не е конкурс, който се опитва да „премери” нечий талант или да подреди и класира дарования – това е конкурс, търсещ проектът за книга, който е най-готов за издаване.

ЛАУРЕАТИТЕ

  В раздел „Проза” журиращите бяха единодушни (с различие единствено за степента, в която текстът се нуждае от последваща редакторска работа), че проектът, който ясно се откроява от останалите, е Fracture от Цветелина Манова (на която, въпреки че преди около три седмици – доста след крайния срок за изпращане на ръкописите за настоящия конкурс – издаде дебютна книга с поезия, ще бъде предложен договор за идаване…).

  Тъй като (по посочени в предишно съобщение причини), в раздел „Хуманитарстика” не можем да номинираме и издадем текст, първоначалното ни решение бе в раздел „Поезия” да бъдат издадени 2 проекта (за да не бъдем упрекнати, че правим „икономии”). Няма да можем да го осъществим. Авторите, на които ще бъде предложен договор за издаване, са петима (подредени по азбучен ред на „малките” имена):

Дилян Еленков,
Радослав Чичев,
Станимир Панайотов,
Яна Копчева,
Яна Пункина

  Издателство ще се възползва от възможността да продължи диалога и с автори, които не са сред споменатите и да се опита да ги подкрепи…


БЕЛЕЖКИ НА ИЗДАТЕЛЯ

  Най-напред искам да благодаря на всички, които споделиха с нас своите надежди. Конкурсът, за съжаление, не може да осъществи всички тях (а и не трябва – защото независимо от симпатиите, съчувствието и дори харесването, той има за цел да се вгледа в тенденциите и разбиранията за литература, които му се „предлагат“ и да избере кои от тях да подкрепи. И това не е присъда над онези разбирания, които не са подкрепени, а наистина избор). И още веднъж да благодаря на тези, които показаха разбиране за целта и същността на този конкурс. На тези, които изпратиха наистина проекти за книги – премислени, редактирани, (почти) без правописни грешки, резултат от целенасочена работа. Работа по отделните текстове и работа по проекта (имаше и такива, които решиха да изпратят „мостри“ – няколко стихотворения или няколко разказа – на тях вече благодарих: само веднъж… Защото – и това ми се иска да не се забравя – издателят не е този, който махва с магическа пръчица и осъществява нечия мечта, не е – той трябва да инвестира от себе си, не просто пари, а и време, енергия, нощи на свръхусилие и дни на притеснения… Трябва да вложи в книгата себе си. И като нормално човешко същество, очаква – когато някой му изпраща своята надежда – в предложеното му да е вложено поне толкова усилие, каквото се изисква от него…).

  Едно изречение за журирането: В него, в разделите „Проза“ и „Поезия“, участваха петима от авторите, чиито книги получиха номинации за наградата „Награда „Книга на годината“-2010″ (защото не се чувствам всесведущ и непогрешим). Но крайното решение и отговорност е на издателя (в този случай – моя), а той няма навика да се крие зад имена и да търси прехвърляне на авторитет за решения, които – в крайна сметка – са негова отговорност (защото добре знам, че дори и изборът на жури не е „невинен“ акт – в него вече се съдържа сериозно определяне на възможната посока за резултатите).

  Това, което ме радва, е че в раздел „Проза“ практически нямаше проект, който да не предлага демонстрация на удовлетворително ниво на усвоеност на разказвачески умения. Това, което не достигаше… Ще го кажа така – не достигаше убедителност, защитеност на очакването, че издателят трябва да инвестира точно в този проект. Имаше проект с великолепни разкази, които веднага биха били оценени и публикувани преди края на 80-те години на миналия век: плътни, умело написани, всеки от тях съдържащ история, която може да бъде разгърната в роман… но ние търсим книга, която да бъде издадена днес… Имаше и поне два от предложените проекти в жанра „фентъзи“, които се отличаваха с чудесно владеене на каноните на жанра, но… липсваше усещането за новост, за откривателство, липсваше тръпката на нетърпението книгата да бъде дочетена точно сега, веднага…
  Ще се радвам, ако практически всички, представили проекти в този раздел на конкурса, продължат да работят…

  В раздел „Поезия“ нещата не изглеждат толкова… лъчезарни. Признавам, искаше ми се сред проектите, които ще получат подкрепа, да има поне един, в който използваните поетически техники да имат по-тясна връзка с онова, което обикновено бива определяно като „класическо стихосложение“. Или пък с онова, което се очаква от един изчистен, овладян (включително с ритмическа прецизност – няма как да е иначе) „бял стих“… Не се случи. Причините са много и аз знам част от тях. Само едната е свързана с необходимостта от много работа, за да бъде овладяна тази „форма“ така, че да предложи актуален, автентичен и адекватен поглед за второто десетилетие на XXI-ви век… Няма да обяснявам, че за постигането на тази цел са недопустими изобилието от „римни двойки“, съставени от глаголи, че всяко ритмическо несъвършенство се превръща, обикновено, не в акцент, а в недостатък, че темите, от които преливат лексиконите (дори и в електронния им вариант) трябва да бъдат изживяни далеч преди да се опитваш да публикуваш, и още, и още… Няма – това са неща, които би трябвало да се подразбират… Няма да продължавам – всичко дотук иска да каже нещо просто: сетивата на журиралите, нито моите, не са затворени за този тип изказ – просто изискванията за търсеното са високи…
  Други бяха решили да ни впечатлят с вагинално-фалическо преизобилие… Не успяха. Отново защото вече сме във второто десетилетие на XXI-ви век…
  Около петнадесет, обаче, са авторите, участвали в този раздел на конкурса, които бихме подкрепили в опитите им да продължават да работят и публикуват (акцентът е и върху двете, едновременно – „работят“ и „публикуват“… защото – безспорно – всеки има право да продължава да пише…).

  Това е. Засега.

В. Дишев