Аксиния Михайлова: Разминаващи се влакове

  Аксиния Михайлова чете стихотворението „Разминаващи се влакове“ от своята нова книга „Разкопчаване на тялото“ („Жанет 45“, 2011 г.):


(запис за ArsMedia)

Разминаващи се влакове

                           на брат ми

Всичко си е същото
малко след средата на живота –
купуваме ябълки
от пазарчето до гарата,
килограм царевица за посев на тате,
три корена петунии за мама.
Петнадесет минути побират
няколкото споделени съботи
на различни перони.
И докато разбъркваме мълчанието
на дъното на пластмасовите чашки с кафе,
цветовете на петуниите порастват
колкото селски камбани
и заехтяват протяжно над покривите,
два пъти за мама, три пъти за тате,
царевицата избуява до небето,
а там една уморена лодка
се мъчи да разкъса
синджира от облаци.

Когато ме прегръщаш
на раздяла,
в прецъфтяващото синьо
на очите ти просричвам,
че вече нищо,
освен кръвта ни,
не е същото.





  Аксиния Михайлова в „Кръстопът“.
  Аксиния Михайлова в DICTUM.