С Палми Ранчев за Иван Методиев


  Разговор (на Валентин Дишев) с Палми Ранчев за Иван Методиев:


(запис от 20.09.2011 г., който бе излъчен и в 76-oто издание на „Страници“)


Палми Ранчев




Палми Ранчев в „Кръстопът“.
Палми Ранчев в DICTUM.



3 отговори на "С Палми Ранчев за Иван Методиев"

  1. За целостта Въртят щурците колелатана есенния кръговрат. Скрипти протяжно тишинатакато врата от оня свят. Това, с което си богат,не можеш да го притежаваш… Чуй, камъкът мълчи ритмично –нали е на щурците брат! Иван Методиев,Структури, стр. 43, Български писател, 1989

  2. Имах щастието да бъда в ръководения от него литературен клуб, когато бях студент в София.Живееше в една стара кооперация на пл. „Славейков“, на последния етаж. Колко пъти сме завършвали литературните сбирки в апартамента му… Помня, 83 или 84-та година трябва да е била, когато след една такава сбирка апартаментът му изгоря. За нас беше все едно, че се беше запалил храм.
    По онова време, не е за вярване, пишех поезия. И трябва да е била сносна, доколкото си спомням реакциите на колегите. Но вече бях започнал да правя един доста рязък завой по посока на прозата. Прописах фейлетони. И тогава Иван Методиев ми каза: “ Стефане, внимавай! Фейлетонът е смешната смърт на поета!“ Не го послушах. За добро ли, за зло ли, но оттогава не скъм написал и стих. А от старите всичко изпозагубих, докато се местех от квартира на квартира в София. Тогава попаднах на Иван Здравков и на Румен Балабанов, които ми подадоха ръка в писането на разкази. Та, това беше, казано с няколко думи. Благодаря и на тримата. Бяха първите ми учители. Двама от тях вече ги няма…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Bubblecast plugin is not configured properly. Please, contact administrator.
Add video comment